28 мар. 2008 г., 08:15

Безвремие...

Поэзия

689 0 3

В сладка дрямка са потънали мислите...
Тревогата - нежно пропъдена.
Спомените отдавна изтрити...
Днес съм поканила само усмивките!

Затъжила се бях по светулките,
удавили се в сълзите солени...
Заразих и цвеята с депресия,
свили са се тъжно в шушулките!

Наоколо - пълно безвремие...
Църковните камбани даже мълчат.
Слънцето тъжно се скри зад комините,
но пак ще изгрее, имам търпение!

Желание неистово блика във мен.
За ново начало, по-светло от лъч...
Нека започне време на осъзнаване,
че животът е миг, за нас отреден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

lips_of_angels (Ем)

Как съм го пропуснала-прекрасен стих!
Много ми хареса!поздрав!

2008-03-31T20:03:31+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Звучи ми искренно и тъжно, но красиво!
с обич, Дона.

2008-03-28T09:59:49+02:00
GrIsHaTaAa (Петър Кунев)

Много е хубаво. Само малко ми се губи ритъма като го чета, но просто може би не го чета правилно. УСПЕХ!

2008-03-28T09:32:13+02:00