Mar 28, 2008, 8:15 AM

Безвремие...

Poetry

687 0 3

В сладка дрямка са потънали мислите...
Тревогата - нежно пропъдена.
Спомените отдавна изтрити...
Днес съм поканила само усмивките!

Затъжила се бях по светулките,
удавили се в сълзите солени...
Заразих и цвеята с депресия,
свили са се тъжно в шушулките!

Наоколо - пълно безвремие...
Църковните камбани даже мълчат.
Слънцето тъжно се скри зад комините,
но пак ще изгрее, имам търпение!

Желание неистово блика във мен.
За ново начало, по-светло от лъч...
Нека започне време на осъзнаване,
че животът е миг, за нас отреден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lips_of_angels (Ем)

Как съм го пропуснала-прекрасен стих!
Много ми хареса!поздрав!

2008-03-31T20:03:31+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Звучи ми искренно и тъжно, но красиво!
с обич, Дона.

2008-03-28T09:59:49+02:00
GrIsHaTaAa (Петър Кунев)

Много е хубаво. Само малко ми се губи ритъма като го чета, но просто може би не го чета правилно. УСПЕХ!

2008-03-28T09:32:13+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0