8 oct 2011, 23:09

Безвремие

  Poesía
824 0 5

Боли ли те? Не вярвам... Мина време...

Изнизаха се толкова лета.

Изтекоха потоци от проблеми.

И радости. И страсти. И тъга...


Тежи ли ти? Не питам. И не зная.

Какво пък! Бързо времето лети.

Изтрило ли е грешните ни тайни?

Не се измъчвай, вече ти простих.


Забрави ли? Едва ли... Още нощем

оглеждат се в очите ми звезди.

Не те преодолях до днес, защото

тепърва любовта ни предстои...

 

3.07.2011                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веси Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...