8 окт. 2011 г., 23:09

Безвремие

823 0 5

Боли ли те? Не вярвам... Мина време...

Изнизаха се толкова лета.

Изтекоха потоци от проблеми.

И радости. И страсти. И тъга...


Тежи ли ти? Не питам. И не зная.

Какво пък! Бързо времето лети.

Изтрило ли е грешните ни тайни?

Не се измъчвай, вече ти простих.


Забрави ли? Едва ли... Още нощем

оглеждат се в очите ми звезди.

Не те преодолях до днес, защото

тепърва любовта ни предстои...

 

3.07.2011                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веси Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...