8 jun 2024, 8:01

Безвремие...

  Poesía
566 1 0

Усещане в най-късните доби:

Сънища им ласкаво се привличат

Насред прашни полета

Като целувки по напъпнали клони

Нередили сладостта си

В парада сияен на красотата

И нейде във задните улички

Облачни, телата им се търкалят

И неусетно пропадат

Над долина от индуструални полигони

С устрема на придошлата река

Отприщена след целибата

Забравили всички забрани

Подлудели от страсти

И с похотливи закани

Прогонват и Буда, и Сатаната...

 

Като жажда прииждащи

Обвили с дъха си мраморен образ

Еротично заоблен в най-нежните форми

Плъзгащи се по равнината им гладка

С устни рисуващи онези контури

На бедрата и гърдите овални

Следите си мокри оставят

И с ефирни докосвания прелитат

Носени към зората си пеперуди

Открили на цвета най-тайното място

Изохкал под тежестта им

Но се наместват

И вече са камъка и водата

Отмерващи с тласъци, като махало

На лишеното от време амплитуди

С плисъци от талази

И задъхани, нажежени секунди

Разтърсващи до дъно

И тялото, и светостта на душата...

 

Блъскайки се един в друг

Така, както морето прави любов със скалата

Или Вселената

Сливайки ядрата на разгонени два атома

Намерили своя оргазъм

В изпълнил се миг на ново начало

А после летят безстелени, прегърнали

Удоволствието и свободата

В три след полунощ

На сънищата си

Целуващи се още по-еротично

Намерили себе си в това Сътворение

Докато щурците неуморно им свирят

Химните си за любовта

Онази в която все още сънуват

Уловили какво е да са частица безвремие...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГФСтоилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...