8 июн. 2024 г., 08:01

Безвремие... 

  Поэзия
180 1 0

Усещане в най-късните доби:

Сънища им ласкаво се привличат

Насред прашни полета

Като целувки по напъпнали клони

Нередили сладостта си

В парада сияен на красотата

И нейде във задните улички

Облачни, телата им се търкалят

И неусетно пропадат

Над долина от индуструални полигони

С устрема на придошлата река

Отприщена след целибата

Забравили всички забрани

Подлудели от страсти

И с похотливи закани

Прогонват и Буда, и Сатаната...

 

Като жажда прииждащи

Обвили с дъха си мраморен образ

Еротично заоблен в най-нежните форми

Плъзгащи се по равнината им гладка

С устни рисуващи онези контури

На бедрата и гърдите овални

Следите си мокри оставят

И с ефирни докосвания прелитат

Носени към зората си пеперуди

Открили на цвета най-тайното място

Изохкал под тежестта им

Но се наместват

И вече са камъка и водата

Отмерващи с тласъци, като махало

На лишеното от време амплитуди

С плисъци от талази

И задъхани, нажежени секунди

Разтърсващи до дъно

И тялото, и светостта на душата...

 

Блъскайки се един в друг

Така, както морето прави любов със скалата

Или Вселената

Сливайки ядрата на разгонени два атома

Намерили своя оргазъм

В изпълнил се миг на ново начало

А после летят безстелени, прегърнали

Удоволствието и свободата

В три след полунощ

На сънищата си

Целуващи се още по-еротично

Намерили себе си в това Сътворение

Докато щурците неуморно им свирят

Химните си за любовта

Онази в която все още сънуват

Уловили какво е да са частица безвремие...

© ГФСтоилов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??