20 abr 2018, 22:49  

Безвремие и безпространство (безкрай)

  Poesía » Otra
1K 0 0

Дори и да не искам,
аз те чакам. 
Борбата между мен и моя милост не е равностойна.
Ще се срещнем в нишка наша (свое)времева,
из меренията на личната метаморфоза. 

 

Където аз и ти ще се допълваме.
Ще се... (а даже вече се)
(Не тук, за друго място ти говоря...)
Междувременно, но своевременно се срещнахме.
И бяхме себе си, макар да бяхме други хора...

 

Но нали... за бъдещето ти говорех...
Бъдеще за нас, 

настоящето, във минало (за тебе) време преразказано.
Защото ти четеш писмото, което (в разпечатания плик до теб) се каня да затворя.
И то на времето ще бъде скоро капсула.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...