20 abr 2018, 22:49  

Безвремие и безпространство (безкрай)

  Poesía » Otra
1K 0 0

Дори и да не искам,
аз те чакам. 
Борбата между мен и моя милост не е равностойна.
Ще се срещнем в нишка наша (свое)времева,
из меренията на личната метаморфоза. 

 

Където аз и ти ще се допълваме.
Ще се... (а даже вече се)
(Не тук, за друго място ти говоря...)
Междувременно, но своевременно се срещнахме.
И бяхме себе си, макар да бяхме други хора...

 

Но нали... за бъдещето ти говорех...
Бъдеще за нас, 

настоящето, във минало (за тебе) време преразказано.
Защото ти четеш писмото, което (в разпечатания плик до теб) се каня да затворя.
И то на времето ще бъде скоро капсула.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...