20.04.2018 г., 22:49  

Безвремие и безпространство (безкрай)

1K 0 0

Дори и да не искам,
аз те чакам. 
Борбата между мен и моя милост не е равностойна.
Ще се срещнем в нишка наша (свое)времева,
из меренията на личната метаморфоза. 

 

Където аз и ти ще се допълваме.
Ще се... (а даже вече се)
(Не тук, за друго място ти говоря...)
Междувременно, но своевременно се срещнахме.
И бяхме себе си, макар да бяхме други хора...

 

Но нали... за бъдещето ти говорех...
Бъдеще за нас, 

настоящето, във минало (за тебе) време преразказано.
Защото ти четеш писмото, което (в разпечатания плик до теб) се каня да затворя.
И то на времето ще бъде скоро капсула.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...