Безвремие и безпространство (безкрай)

Дори и да не искам,
аз те чакам. 
Борбата между мен и моя милост не е равностойна.
Ще се срещнем в нишка наша (свое)времева,
из меренията на личната метаморфоза. 

Където аз и ти ще се допълваме.
Ще се... (а даже вече се)
(Не тук, за друго място ти говоря...)
Междувременно, но своевременно се срещнахме.
И бяхме себе си, макар да бяхме други хора...

Но нали... за бъдещето ти говорех...
Бъдеще за нас, 

настоящето, във минало (за тебе) време преразказано.
Защото ти четеш писмото, което (в разпечатания плик до теб) се каня да затворя.
И то на времето ще бъде скоро капсула.