Apr 20, 2018, 10:49 PM  

Безвремие и безпространство (безкрай) 

  Poetry » Other
689 0 0

Дори и да не искам,
аз те чакам. 
Борбата между мен и моя милост не е равностойна.
Ще се срещнем в нишка наша (свое)времева,
из меренията на личната метаморфоза. 

 

Където аз и ти ще се допълваме.
Ще се... (а даже вече се)
(Не тук, за друго място ти говоря...)
Междувременно, но своевременно се срещнахме.
И бяхме себе си, макар да бяхме други хора...

 

Но нали... за бъдещето ти говорех...
Бъдеще за нас, 

настоящето, във минало (за тебе) време преразказано.
Защото ти четеш писмото, което (в разпечатания плик до теб) се каня да затворя.
И то на времето ще бъде скоро капсула.

© Даниела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??