Безвремие по новолуние

Poesía » Otra

847 0 6

По новолуние откъснах сребърна звезда.

В тъма среднощна самодивски танц танцувах,

облечена в мъгла и тайни.

Задуха вятър и, нечути, тайните отнесе.

Последвах го – сред буря от умиращи листа.

И странна тишина след себе си оставих –

без спомен и без стъпки във тревата...

А бях ли там? Танцувах ли? Или сънувах?

Погледнах към самотното небе –

там липсваше една звезда.

03.12.2008 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Lss (Любка Славова)

Благодаря ви много Радвам се, че ви е харесало

2010-09-03T01:51:24+03:00
kalinalex (Калин Алекс)

Има желание за поезия....

2010-09-02T23:34:29+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Със сигурност си била там!

2010-09-02T20:21:33+03:00
Marelka (Мари)

Колко са важни тайните! Чувстваме ги като нещо, което ни принадлежи, без което не можем. Представих си как самодивата тича след шапка, носена от вятъра Е, шапката е къде-къде "ненужна". Без тайните голотата блесва, явно са малко хората без тайни, както сa и тези, които ходят голи :x

2010-09-02T19:26:35+03:00
momo752 (Марин Маринов)

Възхитително красиво. Много ми хареса, поздрав

2010-09-02T19:22:35+03:00