Lss (Любка Славова)
42 54
2 sept 2010, 18:32

Безвремие по новолуние 

  Poesía » Otra
587 0 6

Безвремие по новолуние

 

По новолуние откъснах сребърна звезда.

В тъма среднощна самодивски танц танцувах,

облечена в мъгла и тайни.

Задуха вятър и, нечути, тайните отнесе.

Последвах го – сред буря от умиращи листа.

И странна тишина след себе си оставих –

без спомен и без стъпки във тревата...

А бях ли там? Танцувах ли? Или сънувах?

Погледнах към самотното небе –

там липсваше една звезда.

 

03.12.2008 г.

© Любка Славова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви много Радвам се, че ви е харесало
  • Има желание за поезия....
  • Със сигурност си била там!
  • Колко са важни тайните! Чувстваме ги като нещо, което ни принадлежи, без което не можем. Представих си как самодивата тича след шапка, носена от вятъра Е, шапката е къде-къде "ненужна". Без тайните голотата блесва, явно са малко хората без тайни, както сa и тези, които ходят голи :x
  • Възхитително красиво. Много ми хареса, поздрав
  • Харесах!
    Оригинално поднесено!
Propuestas
: ??:??