Безвремие по новолуние
Безвремие по новолуние
По новолуние откъснах сребърна звезда.
В тъма среднощна самодивски танц танцувах,
облечена в мъгла и тайни.
Задуха вятър и, нечути, тайните отнесе.
Последвах го – сред буря от умиращи листа.
И странна тишина след себе си оставих –
без спомен и без стъпки във тревата...
А бях ли там? Танцувах ли? Или сънувах?
Погледнах към самотното небе –
там липсваше една звезда.
03.12.2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любка Славова Всички права запазени
Радвам се, че ви е харесало 
