Безвремие по новолуние

Poetry » Other

845 0 6

По новолуние откъснах сребърна звезда.

В тъма среднощна самодивски танц танцувах,

облечена в мъгла и тайни.

Задуха вятър и, нечути, тайните отнесе.

Последвах го – сред буря от умиращи листа.

И странна тишина след себе си оставих –

без спомен и без стъпки във тревата...

А бях ли там? Танцувах ли? Или сънувах?

Погледнах към самотното небе –

там липсваше една звезда.

03.12.2008 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Lss (Любка Славова)

Благодаря ви много Радвам се, че ви е харесало

2010-09-03T01:51:24+03:00
kalinalex (Калин Алекс)

Има желание за поезия....

2010-09-02T23:34:29+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Със сигурност си била там!

2010-09-02T20:21:33+03:00
Marelka (Мари)

Колко са важни тайните! Чувстваме ги като нещо, което ни принадлежи, без което не можем. Представих си как самодивата тича след шапка, носена от вятъра Е, шапката е къде-къде "ненужна". Без тайните голотата блесва, явно са малко хората без тайни, както сa и тези, които ходят голи :x

2010-09-02T19:26:35+03:00
momo752 (Марин Маринов)

Възхитително красиво. Много ми хареса, поздрав

2010-09-02T19:22:35+03:00