Sep 2, 2010, 6:32 PM

Безвремие по новолуние 

  Poetry » Other
576 0 6

Безвремие по новолуние

 

По новолуние откъснах сребърна звезда.

В тъма среднощна самодивски танц танцувах,

облечена в мъгла и тайни.

Задуха вятър и, нечути, тайните отнесе.

Последвах го – сред буря от умиращи листа.

И странна тишина след себе си оставих –

без спомен и без стъпки във тревата...

А бях ли там? Танцувах ли? Или сънувах?

Погледнах към самотното небе –

там липсваше една звезда.

 

03.12.2008 г.

© Любка Славова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви много Радвам се, че ви е харесало
  • Има желание за поезия....
  • Със сигурност си била там!
  • Колко са важни тайните! Чувстваме ги като нещо, което ни принадлежи, без което не можем. Представих си как самодивата тича след шапка, носена от вятъра Е, шапката е къде-къде "ненужна". Без тайните голотата блесва, явно са малко хората без тайни, както сa и тези, които ходят голи :x
  • Възхитително красиво. Много ми хареса, поздрав
  • Харесах!
    Оригинално поднесено!
Random works
: ??:??