Потъвам устремно към дъното
между мехурчета от въздух - безвъздушна
и чашата ме сгъва в ъглите си
пръски пяна ме отнемат
попиват ме от този свят на мъртвите...
И трескаво ме вдиша вятърът
през ноздрите на океана
безвъздушна капка пяна
се разлива в синьо-сив отенък на кръвта...
Пулс неуловимо стене
разплетен в миглите на утринна роса
нечия ръка без болка ме откъсна
върху листо на еделвайс
топлината ме пресъхна
преди да ме целуне любовта...
Потъвам устремно към върховете
на тези бели облачни платна
застлали като пелена небето
прозрачно пееща мъгла
... в миглите се гърча днес
сълза без поглед...
..... поглед без копнеж...