Потъвам устремно към дъното
между мехурчета от въздух - безвъздушна
и чашата ме сгъва в ъглите си
пръски пяна ме отнемат
попиват ме от този свят на мъртвите...
И трескаво ме вдиша вятърът
през ноздрите на океана
безвъздушна капка пяна
се разлива в синьо-сив отенък на кръвта...
Пулс неуловимо стене
разплетен в миглите на утринна роса
нечия ръка без болка ме откъсна ...