Sep 10, 2005, 1:27 PM

Безвъздушно

  Poetry
1.2K 0 0
Потъвам устремно към дъното
между мехурчета от въздух - безвъздушна
и чашата ме сгъва в ъглите си
пръски пяна ме отнемат
попиват ме от този свят на мъртвите...
И трескаво ме вдиша вятърът
през ноздрите на океана
безвъздушна капка пяна
се разлива в синьо-сив отенък на кръвта...
Пулс неуловимо стене
разплетен в миглите на утринна роса
нечия ръка без болка ме откъсна
върху листо на еделвайс
топлината ме пресъхна
преди да ме целуне любовта...
Потъвам устремно към върховете
на тези бели облачни платна
застлали като пелена небето
прозрачно пееща мъгла
... в миглите се гърча днес
сълза без поглед...
..... поглед без копнеж...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кая All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...