Пропуснатото няма да се върне,
дори да свеждаме назад глава
и миналото няма да прегърне
треперещата старческа ръка.
В съня ще идват скъпите моменти
и миговете с шеметни очи,
ще се въртят като на киноленти
несбъднатите приказни мечти.
Мистерията бавно ще изгасва,
прокудена от призрачната нощ,
животът ни оскъден ще залязва
в забрава от потайния разкош.
Пропуснатото няма да докоснем,
дори да свеждаме назад глава
и с болка във сърцето ще напуснем
неопознатата до край земя.
© Наташа Басарова Todos los derechos reservados