Беззъбо разказче
От дете обичам да се смея
с две редици зъбки най-отпред.
Но сега е друго и не смея
да ме снима някой на портрет.
Стискам здраво устни, да не види,
че съм щърба като първолак.
Зъбите ми, да му се не види,
търся с поглед в оня треволяк,
гдето, общо взето, с моя Мето
смачкахме, преди да разцъфтят.
Знам, че там направихме детето,
а без малко и да ни глобят!
Как така ли? Ами много просто!
Имало табелка: „Не гази!“
Над главите ни със поглед остър
строгият пъдарин се яви.
Той насочи пушка да ни сплаши
и облещи ей таквиз очи!
Казахме му, че не сме апаши
и това отлично си личи,
но човекът яхнал бе яда си,
даже стреля и улучи клон...
Бързо се измъкнах от съня си,
изтърчах към нашия балкон.
Но неостъклен е, взех, че паднах
долу аз... Направо се пребих!
Тъй завърши моят сън безславно.
Аз с беззъба мутра се сдобих.
Рекох си – какво пък, ще оправи
моята фасада Богомил.
Сръчен зъболекар, но забрави
с него че танцувахме кадрил.
Дадох му червена петолевка
и отворих устните си аз.
– Тук „играят“ новите столевки!
Теглиш заем, жено, имаш шанс!
Идеше ми просто да го прасна
този обирджия! Не посмях...
Остарея ли, ще ми пораснат
зъби пак! От дядо си видях!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
