* * *

Poesía

1.1K 0 2

Ще се върнеш ти при мен сега,

ще почукаш на моята врата,

но кой ще ти отвори в този час -

едно дете приличащо на нас.

Дете, което ти създаде,

дете, което ти предаде.

Без капка жалост, болка в сърцето

и една сълза дори неотронена по лицето.

Не мога аз да те приема,

не си ни нужен ти сега.

Върви си вече, скъпи мой съпруже,

тя не ти е дъщеря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

plamenfiree (Пламен Константинов)

Поздравления!!!Хареса ми...

2008-02-25T10:26:42+02:00
дкф99 (Диди Ф)

Много си категорична, но ако тя прилича на двама ви, заначи му е роднина, тогава не бъди сигурна, че ще иска да му затръшне вратата под носа. Ако тази дъшеря се научи да мрази баща си от майка си, тогава как да се научи да обича.

2008-02-22T22:28:06+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0