* * *

22 feb 2008, 21:13

Poesía

924 0 2

Ще се върнеш ти при мен сега,
ще почукаш на моята врата,
но кой ще ти отвори в този час -
едно дете приличащо на нас.
Дете, което ти създаде,
дете, което ти предаде.
Без капка жалост, болка в сърцето
и една сълза дори неотронена по лицето.
не си ни нужен ти сега.
Върви си вече, скъпи мой съпруже,
тя не ти е дъщеря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas