* * *

Poesía

1.1K 0 2

Ще се върнеш ти при мен сега,

ще почукаш на моята врата,

но кой ще ти отвори в този час -

едно дете приличащо на нас.

Дете, което ти създаде,

дете, което ти предаде.

Без капка жалост, болка в сърцето

и една сълза дори неотронена по лицето.

Не мога аз да те приема,

не си ни нужен ти сега.

Върви си вече, скъпи мой съпруже,

тя не ти е дъщеря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

plamenfiree (Пламен Константинов)

Поздравления!!!Хареса ми...

2008-02-25T10:26:42+02:00
дкф99 (Диди Ф)

Много си категорична, но ако тя прилича на двама ви, заначи му е роднина, тогава не бъди сигурна, че ще иска да му затръшне вратата под носа. Ако тази дъшеря се научи да мрази баща си от майка си, тогава как да се научи да обича.

2008-02-22T22:28:06+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0