* * *

Poetry

1.1K 0 2

Ще се върнеш ти при мен сега,

ще почукаш на моята врата,

но кой ще ти отвори в този час -

едно дете приличащо на нас.

Дете, което ти създаде,

дете, което ти предаде.

Без капка жалост, болка в сърцето

и една сълза дори неотронена по лицето.

Не мога аз да те приема,

не си ни нужен ти сега.

Върви си вече, скъпи мой съпруже,

тя не ти е дъщеря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

plamenfiree (Пламен Константинов)

Поздравления!!!Хареса ми...

2008-02-25T10:26:42+02:00
дкф99 (Диди Ф)

Много си категорична, но ако тя прилича на двама ви, заначи му е роднина, тогава не бъди сигурна, че ще иска да му затръшне вратата под носа. Ако тази дъшеря се научи да мрази баща си от майка си, тогава как да се научи да обича.

2008-02-22T22:28:06+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0