Ani_hipy (Ана Атанасова)
9 6
Feb 22, 2008, 9:13 PM

* * * 

  Poetry
850 0 2
 

                          Ще се върнеш ти при мен сега,

                          ще почукаш на моята врата,

                          но кой ще ти отвори в този час -

                          едно дете приличащо на нас.

 

                          Дете, което ти създаде,

                          дете, което ти предаде.

                          Без капка жалост, болка в сърцето

                          и една сълза дори неотронена по лицето.

 

 

                 Не мога аз да те приема,

                          не си ни нужен ти сега.

                          Върви си вече, скъпи мой съпруже,

                          тя не ти е дъщеря.

© Ана Атанасова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздравления!!!Хареса ми...
  • Много си категорична, но ако тя прилича на двама ви, заначи му е роднина, тогава не бъди сигурна, че ще иска да му затръшне вратата под носа. Ако тази дъшеря се научи да мрази баща си от майка си, тогава как да се научи да обича.
Random works
: ??:??