* * *
Ще се върнеш ти при мен сега,
ще почукаш на моята врата,
но кой ще ти отвори в този час -
едно дете приличащо на нас.
Дете, което ти създаде,
дете, което ти предаде.
Без капка жалост, болка в сърцето
и една сълза дори неотронена по лицето.
Не мога аз да те приема,
не си ни нужен ти сега.
Върви си вече, скъпи мой съпруже,
тя не ти е дъщеря.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ана Атанасова Все права защищены
