* * *
Ще се върнеш ти при мен сега,
ще почукаш на моята врата,
но кой ще ти отвори в този час -
едно дете приличащо на нас.
Дете, което ти създаде,
дете, което ти предаде.
Без капка жалост, болка в сърцето
и една сълза дори неотронена по лицето.
Не мога аз да те приема,
не си ни нужен ти сега.
Върви си вече, скъпи мой съпруже,
тя не ти е дъщеря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Атанасова Всички права запазени
