В Плен
С луната си се вплела във комбина,
от нея черпиш младост, страст и сила.
От лазурното небе си даже и по синя,
необятна,непонятна като златна мина,
хиляди сърца във нокаут повалила.
Красивата ти същност ме държи в плен,
уж свободен съм, а сякаш хванат с окови,
пред портрета ти стоя и нощ и ден,
и взирам се в теб толкова опиянен,
изгубил цялото си уж изваяно дар слово.
Но знам, че ти от мен си толкова далече,
и тази мисъл сърцето ми на две разсече.
© Кирил Панов Todos los derechos reservados