Nov 22, 2015, 11:09 PM

* * *

  Poetry » Love
679 0 2

 В Плен

 

С луната си се вплела във комбина,
от нея черпиш младост, страст и сила.
От лазурното небе си даже и по синя,
необятна,непонятна като златна мина,
хиляди сърца във нокаут повалила.

 

Красивата ти същност ме държи в плен,
уж свободен съм, а сякаш хванат с окови,
пред портрета ти стоя и нощ и ден,
и взирам се в  теб толкова опиянен,
изгубил цялото си уж изваяно дар слово.

 

Но знам, че ти от мен си толкова далече,
и  тази мисъл сърцето ми  на две разсече.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Панов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...