25 ene 2009, 22:52  

Библейска притча (цикъл - в търсене на Бога)

3.6K 0 14

                        Библейска притча

(Лука19:26 : Матея25:14-30)

 

 

Защо на този, който има,

ще трябва да му се даде,

а който няма, му се взима

и малкото, което е

оскъдния му недоимък?

 

Защо ли Бог така е казал?

Случайно не е ли сгрешил?

Бедняка сякаш е наказал,

а богаташа наградил.

Библейска притча мъдро казва:

 

,,Не сипвате ли вий самите

вода на буйните лози,

като ги видите превити

от натежаващи реси?

Безплодните дали щадите?

 

Не вземате ли после кòла

от тази, дето няма плод

и го забивате до ствола

на плододаващия сорт? ,,*

Това е истината гола!

 

На този, който вече има

и още ще му се даде,

от който няма, ще се взима

 и малкото... така доде

погине в глад и недоимък!

 

_________________________________________________

,, *- Този текст не е цитат от Библията, а е съчинен от мен.

 

P.S - реших да услужа на тези, които нямат Библия под ръка:

"Казвам ви, че на всекиго, който има, ще се даде; а от тогова, който нема, от него ще се отнема и това, което има.,, - Лука - глава 19 , стих 26. 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Тенев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Абсолютна класика!Поклон!!!
  • искам да отговоря на това защо?!
    защото всъщност благата, който е натрупал първият са най-много и даде ли му се още той ще ги преумножи, вторият като такъв, в идеалната среда се труди и пак дава блага, а третият-е вече той сам се е оковал, защото просто нищо не е направил...ти даваш, даваш, даваш, а когато отсреща не получаваш спираш да даваш,
    а другата поука защо му се отнема, е просто той не го ползва. дай, на този който ще използа даденото, а не да трупа прах и пепел...дава се на този който има най-много, защото той ще даде най-много...това виждам като основна водеща линия, но реално има още много...
    и само едно уточнение като цитираш не изваждай думите от контекста, смисълт е коренно противоположен, няма как да го разберат тези които нямат прочит върху библията, което ще е жалко, ще насърчиш всеки който има по една мина* да не я вложи, а да я изгуби...
  • Продължавам да чета. Тези стихове провокират размисъл върху непреходни човешки ценности. Мисля, че позоваването на Библията е по - скоро художествен похват,отколкото нещо друго. Мисля, че става въпрос за търсен паралел между библейски текстове и обективната реалност с цел да се защити доброто. Само по себе си връщането към тази тематика е въпрос на личностна и творческа смелост, а стиховете са изляти. С удоволствие препрочитам.
  • Не бих искал да приемате творбата, като изопачаване на Библейските текстове, а като проповед.Нямам намерение да
    пренаписвам и редактирам Библията, като (Савел) Апостол Павел...
    Знаете ли, че (според Кабала) Библията в оригинал (на иврит) има три начина на прочит:
    1- буквален – йероглфите са букви
    2- смисловословестен - йероглифите имат значение на думи
    3- числовоаналогичен - йероглифите имат численни стойности - между
    еквивалентните стихове се правят аналогии...
  • Я! Витания ми е метнала топката. Е, да я поема тогава
    Та по мое скромно мнение във визирания стих от Библията изобщо не става въпрос за "насъщни" блага, а за нещо далеч по-важно, което е основната водеща нишка в цялата Библия - от "Битие" в Стария завет, до "Откровението на Йоана" в Новия и това е ВЯРАТА.

    И винаги първо се дава, преди да се отнеме...

    Ето я и притчата:
    Лк, гл. 19.
    11. А когато те слушаха това, прибави една притча, - понеже Той беше близо до Иерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, -
    12. и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;
    13. и като повика десет свои слуги, даде им десет мини * и им рече: търгувайте, докле се завърна.
    14. Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас.
    15. И когато се той завърна, след като прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил.
    16. Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини.
    17. И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града.
    18. Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини.
    19. Рече и на тогова: и ти бъде над пет града.
    20. Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа,
    21. понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял.
    22. Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял;
    23. тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?
    24. И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.
    25. (И му рекоха: господарю, той има десет мини!)
    26. Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;

    Е, просто си представете, че тази мина е ВЯРАТА....

    Още нещо по темата:

    "И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ."(Мт, 10:1)
    "Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним? А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно." (Мт,17:19,20),
    както и защото
    "писано е: "не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста" (Мт, 4:4).

    Но темата нито е толкова елементарна, нито толкова кратка, за да се вмести в коментар под стих, да не говорим, че към въпроса за Вярата ще се намесят и понятия като Любов и Дела... Притчите в Билията са твърде иносказателни, за да се свеждат до обикновен делничен буквализъм.
    За стиха, какво да кажа. Краят му, ако визира само и единствено "насъщния", противоречи на личната ми философия, но ми харесва като стих. Ако е иносказателен (т.е. приемам "глад и недоимък" като глад и недоимък на Вяра, а защо не и Любов, и Дела), както самата притча - Приветствам!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...