Библиотека на живота

Следите на живота ми утъпкани,

четат се те по моите стъпки.

Печатат житието като лист хартия,

житейската библиотека от магия.

Прочитат ли се вече избледнели,

безброй следи от удари и рани.

Или скрило ги е времето в листата бели

следите им от житието са издрани.

Но тъй невидимата тяхна същност

към битките безбройни все ме връща.

Когато за любов войната е жестока,

стрела сърцето ми пронизва от високо.

Невидими са белезите от победи,

а също скрити тези от падения.

Но помни ги сърцето тях и до сега

и дъх жесток на болката горчива

и сладкия триумф на радостта.

Понякога явяват ми се в сънища,

пътеките от камък, ходилата боси.

А друг път ги сънувам тези пътища,

през времето с крила те да ме носят.

Какво ще прочетат и точно кой,

в какъв ли образ мене ще поставят.

Въпросът няма вече да е мой

щом пред създателя се аз представя.

И гаснат сенките от моите следи,

с мен бавно избледняват в мрака.

Но който в път подире ми върви,

ако желае ще ми прочете съдбата.

Ще разбере той в същността нещата,

тъй падането от високо лесно ще спести,

на връх ще стъпи той разпери ли крилата.

Туй да постигна в скромното си житие,

ще зная, че не съм живял напразно.

Животът може някак монотонно да тече,

следи оставя той във време и пространство.