14.03.2025 г., 14:50

Библиотека на живота

326 0 1

Следите на живота ми утъпкани,

четат се те по моите стъпки.

Печатат житието като лист хартия,

житейската библиотека от магия.

 

Прочитат ли се вече избледнели,

безброй следи от удари и рани.

Или скрило ги е времето в листата бели

следите им от житието са издрани.

 

Но тъй невидимата тяхна същност

към битките безбройни все ме връща.

Когато за любов войната е жестока,

стрела сърцето ми пронизва от високо.

 

Невидими са белезите от победи,

а също скрити тези от падения.

Но помни ги сърцето тях и до сега

и дъх жесток на болката горчива

и сладкия триумф на радостта.

 

Понякога явяват ми се в сънища,

пътеките от камък, ходилата боси.

А друг път ги сънувам тези пътища,

през времето с крила те да ме носят.

 

Какво ще прочетат и точно кой,

в какъв ли образ мене ще поставят.

Въпросът няма вече да е мой

щом пред създателя се аз представя.

 

И гаснат сенките от моите следи,

с мен бавно избледняват в мрака.

Но който в път подире ми върви,

ако желае ще ми прочете съдбата.

 

Ще разбере той в същността нещата,

тъй падането от високо лесно ще спести,

на връх ще стъпи той разпери ли крилата.

 

Туй да постигна в скромното си житие,

ще зная, че не съм живял напразно.

Животът може някак монотонно да тече,

следи оставя той във време и пространство.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...