Mar 14, 2025, 2:50 PM

Библиотека на живота

328 0 1

Следите на живота ми утъпкани,

четат се те по моите стъпки.

Печатат житието като лист хартия,

житейската библиотека от магия.

 

Прочитат ли се вече избледнели,

безброй следи от удари и рани.

Или скрило ги е времето в листата бели

следите им от житието са издрани.

 

Но тъй невидимата тяхна същност

към битките безбройни все ме връща.

Когато за любов войната е жестока,

стрела сърцето ми пронизва от високо.

 

Невидими са белезите от победи,

а също скрити тези от падения.

Но помни ги сърцето тях и до сега

и дъх жесток на болката горчива

и сладкия триумф на радостта.

 

Понякога явяват ми се в сънища,

пътеките от камък, ходилата боси.

А друг път ги сънувам тези пътища,

през времето с крила те да ме носят.

 

Какво ще прочетат и точно кой,

в какъв ли образ мене ще поставят.

Въпросът няма вече да е мой

щом пред създателя се аз представя.

 

И гаснат сенките от моите следи,

с мен бавно избледняват в мрака.

Но който в път подире ми върви,

ако желае ще ми прочете съдбата.

 

Ще разбере той в същността нещата,

тъй падането от високо лесно ще спести,

на връх ще стъпи той разпери ли крилата.

 

Туй да постигна в скромното си житие,

ще зная, че не съм живял напразно.

Животът може някак монотонно да тече,

следи оставя той във време и пространство.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...