10 feb 2010, 13:06

Библия с неписани слова 

  Poesía » Otra
542 0 5

Дъждът заплака с обредни сълзи

и сова грабна нечия душа,

а моята – молитвено мълчи

пред библия с неписани слова...

 

О, Съднико, мен – смъртния – разпни,

но окрили – не вземай ми душата,

пожертвай младостта ми, похарчи

живота ми за пръст и шепа злато!

 

Осмислил бих тогава този свят

и – наранен – би креснал в мене бардът –

решителен и горд, все още млад

и верен на житейската си карма!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??