10.02.2010 г., 13:06 ч.

Библия с неписани слова 

  Поезия » Друга
544 0 5

Дъждът заплака с обредни сълзи

и сова грабна нечия душа,

а моята – молитвено мълчи

пред библия с неписани слова...

 

О, Съднико, мен – смъртния – разпни,

но окрили – не вземай ми душата,

пожертвай младостта ми, похарчи

живота ми за пръст и шепа злато!

 

Осмислил бих тогава този свят

и – наранен – би креснал в мене бардът –

решителен и горд, все още млад

и верен на житейската си карма!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??