10 февр. 2010 г., 13:06

Библия с неписани слова 

  Поэзия » Другая
553 0 5

Дъждът заплака с обредни сълзи

и сова грабна нечия душа,

а моята – молитвено мълчи

пред библия с неписани слова...

 

О, Съднико, мен – смъртния – разпни,

но окрили – не вземай ми душата,

пожертвай младостта ми, похарчи

живота ми за пръст и шепа злато!

 

Осмислил бих тогава този свят

и – наранен – би креснал в мене бардът –

решителен и горд, все още млад

и верен на житейската си карма!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??