29 ene 2022, 1:28

Земята в женската ръка

  Poesía » Civil
518 7 16

Била съм тука и преди,

препускала съм в тези степи.

Оставили са и бразди

сълзите под очите слепи.

 

Била съм вихър в ешелон,

копиеносец във войската,

изтръгнала предсмъртен стон

от враг, отлитащ от земята.

 

Била съм ревностен ездач

и пълководец в мъжки дрехи,

срама от паметния плач

покриха тежките доспехи.

 

Била съм сянка в лудостта,

обвзела дръзки богатири,

да се сражават за честта,

победно вдигнали потири

 

от черепи без бляскав ум.

Видях как плискаше кръвта,

преливаща от всеки друм.

Била съм стража на смъртта.

 

Преситена, налагам край.

Сега оръжия прибирам.

Земята няма да е рай.

Но запрещавам да умира.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да опитаме и с пацифизъм. Ние жените знаем как. Благодаря ви, Иржи, Вики! 🌿
  • Браво!
  • Важно е какво си сега!...Особено ми хареса края ,с това "Земята няма да е рай, но запрещавам да умира!" За пръв път толкова ми харесва твоя архаическа дума "запрещавам.."
  • Открих още съмишленици. Деа, Ники!🍀
  • Много е хубаво!
    Поздрави, Светулка!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...