29 ene 2022, 1:28

Земята в женската ръка 

  Poesía » Civil
243 7 16

Била съм тука и преди,

препускала съм в тези степи.

Оставили са и бразди

сълзите под очите слепи.

 

Била съм вихър в ешелон,

копиеносец във войската,

изтръгнала предсмъртен стон

от враг, отлитащ от земята.

 

Била съм ревностен ездач

и пълководец в мъжки дрехи,

срама от паметния плач

покриха тежките доспехи.

 

Била съм сянка в лудостта,

обвзела дръзки богатири,

да се сражават за честта,

победно вдигнали потири

 

от черепи без бляскав ум.

Видях как плискаше кръвта,

преливаща от всеки друм.

Била съм стража на смъртта.

 

Преситена, налагам край.

Сега оръжия прибирам.

Земята няма да е рай.

Но запрещавам да умира.

 

 

 

© СК Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да опитаме и с пацифизъм. Ние жените знаем как. Благодаря ви, Иржи, Вики! 🌿
  • Браво!
  • Важно е какво си сега!...Особено ми хареса края ,с това "Земята няма да е рай, но запрещавам да умира!" За пръв път толкова ми харесва твоя архаическа дума "запрещавам.."
  • Открих още съмишленици. Деа, Ники!🍀
  • Много е хубаво!
    Поздрави, Светулка!
  • Много е хубаво!
  • Каква приятна изненада, Сенилга. До нови срещи.
  • Очень хорошо!
  • Благодаря ви за добрите думи, от цялото ми сърце!
  • Поздравления, СК! Много е силно. Браво!
  • Тук са събрани всички добродетели на българката-воин.
    Да не забравяме, че българинът е намирал опора във върховни моменти на изпитания в любовта и смелите качества на българката.
    Специални поздрави, Светла!
  • Длъжни сме да я опазим!
  • Чудесно стихо!
  • Много ми хареса тази дръзка, категорична поезия!
  • Ценна ми е подкрепата ти, Силве.💕
  • Препусках по редовете, Светулче, много хубаво се е получило! Няма да допускаме, иначе трябва да си търсим друга планета.
Propuestas
: ??:??