Земята в женската ръка
Била съм тука и преди,
препускала съм в тези степи.
Оставили са и бразди
сълзите под очите слепи.
Била съм вихър в ешелон,
копиеносец във войската,
изтръгнала предсмъртен стон
от враг, отлитащ от земята.
Била съм ревностен ездач
и пълководец в мъжки дрехи,
срама от паметния плач
покриха тежките доспехи.
Била съм сянка в лудостта,
обвзела дръзки богатири,
да се сражават за честта,
победно вдигнали потири
от черепи без бляскав ум.
Видях как плискаше кръвта,
преливаща от всеки друм.
Била съм стража на смъртта.
Преситена, налагам край.
Сега оръжия прибирам.
Земята няма да е рай.
Но запрещавам да умира.
© Светличка All rights reserved.
