Билянините извори

19 mar 2010, 15:35

Poesía » Otra

498 0 2

С ръце водите изворни погалих –

Билянините смолести коси!

Съмнения, тъгите си забравих

и потопих в кристалните води...

Подобно златни рибки те се скриха

в подмолите на грешната душа.

В миг бликна радостта ми, недопита,

ведно с нестихващия ритъм на кръвта!

Биляна, теб обича Самуил, но

без капка ревност искам те и аз –

от извора на младост, свян и сила,

блажен, да пия в земния си час!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.