Билянините извори
С ръце водите изворни погалих –
Билянините смолести коси!
Съмнения, тъгите си забравих
и потопих в кристалните води...
Подобно златни рибки те се скриха
в подмолите на грешната душа.
В миг бликна радостта ми, недопита,
ведно с нестихващия ритъм на кръвта!
Биляна, теб обича Самуил, но
без капка ревност искам те и аз –
от извора на младост, свян и сила,
блажен, да пия в земния си час!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
