Билянините извори

19.03.2010 г., 15:35 ч.

Поезия » Друга

507 0 2

С ръце водите изворни погалих –

Билянините смолести коси!

Съмнения, тъгите си забравих

и потопих в кристалните води...

Подобно златни рибки те се скриха

в подмолите на грешната душа.

В миг бликна радостта ми, недопита,

ведно с нестихващия ритъм на кръвта!

Биляна, теб обича Самуил, но

без капка ревност искам те и аз –

от извора на младост, свян и сила,

блажен, да пия в земния си час!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.