Билянините извори
С ръце водите изворни погалих –
Билянините смолести коси!
Съмнения, тъгите си забравих
и потопих в кристалните води...
Подобно златни рибки те се скриха
в подмолите на грешната душа.
В миг бликна радостта ми, недопита,
ведно с нестихващия ритъм на кръвта!
Биляна, теб обича Самуил, но
без капка ревност искам те и аз –
от извора на младост, свян и сила,
блажен, да пия в земния си час!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
