Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
27 dic 2019, 11:55

Бисерно 

  Poesía » Otra
654 5 13

Убиваш ме, през ден, по невнимание,
небрежно някак, спирайки за малко.
В ковчеже от несбъднати желания,
заключих любовта ни. Колко жалко!

 

Изпиваш ме – аперитив с кафето си,
нагарча ти сърцето ми. И трови.
С усмихната гримаса на лицето си,
притопляш все изстинали любови.

 

А вечер ставам трудна за намиране,
в нощта ми – раковини са звездите,
Прегръщат ме. И в сън, като умиране,
се раждат – ситен маргарит – сълзите.

 

Ще ти убива доживотно зрънцето,
блестящо в цветовете на дъгата.
Не се убиват любовта и слънцето!
Жена съм, нося бисери в душата!

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??