Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
27.12.2019 г., 11:55 ч.

Бисерно 

  Поезия » Друга
655 5 13

Убиваш ме, през ден, по невнимание,
небрежно някак, спирайки за малко.
В ковчеже от несбъднати желания,
заключих любовта ни. Колко жалко!

 

Изпиваш ме – аперитив с кафето си,
нагарча ти сърцето ми. И трови.
С усмихната гримаса на лицето си,
притопляш все изстинали любови.

 

А вечер ставам трудна за намиране,
в нощта ми – раковини са звездите,
Прегръщат ме. И в сън, като умиране,
се раждат – ситен маргарит – сълзите.

 

Ще ти убива доживотно зрънцето,
блестящо в цветовете на дъгата.
Не се убиват любовта и слънцето!
Жена съм, нося бисери в душата!

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??