Бисерно
Убиваш ме, през ден, по невнимание,
небрежно някак, спирайки за малко.
В ковчеже от несбъднати желания,
заключих любовта ни. Колко жалко!
Изпиваш ме – аперитив с кафето си,
нагарча ти сърцето ми. И трови.
С усмихната гримаса на лицето си,
притопляш все изстинали любови.
А вечер ставам трудна за намиране,
в нощта ми – раковини са звездите,
Прегръщат ме. И в сън, като умиране,
се раждат – ситен маргарит – сълзите.
Ще ти убива доживотно зрънцето,
блестящо в цветовете на дъгата.
Не се убиват любовта и слънцето!
Жена съм, нося бисери в душата!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
