– Не става само с кал,
а плюнката пресъхна –
от себе си душа е дал,
и три ребра по мръкнало!
Конопено въже
го вплита в тяло хърбаво,
рече ли да си мре
дърво и клуп на хвърлей са.
Изпи един компот,
оригна се, че вкиснат бе
и жалкия живот
от този дъх тръгна добре.
И тъй във райската градина
сред всяка гад и зверове
се пръкна – рошава гадина
без капка разум. И реве
ще кажеш, че го дерат жив
добре, че беше бог гнуслив.
Смили се и му даде разум
ала със мяра и указа
от плодното дърво във Рая
познание що носи цяло
да не яде и под угроза
че инак ще яде калая!
Историята е позната,
във миг на алкохолна страст
свободна воля, непозната
дари му с нея пълна власт.
Но нашата маймуна, свидна
нали е горделив примат
със свойта воля, незавидна
утрепа жалкия си брат.
И пак ще кажа, всеки знае
какво се случило натам.
Безрадостно в света ридае
синът на Ева и Адам!
© Атеист Грешников Todos los derechos reservados