27 abr 2005, 21:13

Битка

  Poesía
988 0 0

        Водим всекидневно битки – с много ярост и злоба,

         воюваме сякаш за кралства – до сетния дъх...

         Не преставаме да размахваме меча чак до гроба,

         докато не усетим на оная - злокобната студения лъх...

         Понякога жънем победи, веселим се безспир...

         ликуваме, а в душата си усещаме... вкус горчив.

         Дали пък победата не е като на цар Пир?!

         Погубваме душата си, изчезва от нея огънят жив.

         Използваме средства всякакви – дори непозволени:

         удар под кръста, коварство, злъчен сок, поглед лош...

         Врагът е победен. Доволни сме. Удовлетворени...

         Продаваме себе си на дявола за някой - друг грош.

         Дали така ще бъде? Докога? Прогнози не мога да дам...

         Нужно ли е? Струва ли си всичко? С много кръв и погром?

         Не може ли да отворим  душата си за доброто- като храм,

         на красивото и човешкото да въздигнем светъл дом...?

         ..................................................................................................

         Дали имам температура? Бълнувам ли? Не знам...

         Измишльотини разни...Доброта...Красота...Храм...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...