Водим всекидневно битки – с много ярост и злоба,
воюваме сякаш за кралства – до сетния дъх...
Не преставаме да размахваме меча чак до гроба,
докато не усетим на оная - злокобната студения лъх...
Понякога жънем победи, веселим се безспир...
ликуваме, а в душата си усещаме... вкус горчив.
Дали пък победата не е като на цар Пир?!
Погубваме душата си, изчезва от нея огънят жив.
Използваме средства всякакви – дори непозволени:
удар под кръста, коварство, злъчен сок, поглед лош...
Врагът е победен. Доволни сме. Удовлетворени...
Продаваме себе си на дявола за някой - друг грош. ...