Водим всекидневно битки – с много ярост и злоба,

         воюваме сякаш за кралства – до сетния дъх...

         Не преставаме да размахваме меча чак до гроба,

         докато не усетим на оная - злокобната студения лъх...

         Понякога жънем победи, веселим се безспир...

         ликуваме, а в душата си усещаме... вкус горчив.

         Дали пък победата не е като на цар Пир?!

         Погубваме душата си, изчезва от нея огънят жив.

         Използваме средства всякакви – дори непозволени:

         удар под кръста, коварство, злъчен сок, поглед лош...

         Врагът е победен. Доволни сме. Удовлетворени...

         Продаваме себе си на дявола за някой - друг грош.

         Дали така ще бъде? Докога? Прогнози не мога да дам...

         Нужно ли е? Струва ли си всичко? С много кръв и погром?

         Не може ли да отворим  душата си за доброто- като храм,

         на красивото и човешкото да въздигнем светъл дом...?

         ..................................................................................................

         Дали имам температура? Бълнувам ли? Не знам...

         Измишльотини разни...Доброта...Красота...Храм...