Поуките са консервирани в буркан  от спомени.

За съжаление – с бомбирала капачка.

И нравите сега са силно перхидролени,

напук на мозъчната стачка.

Дали ще се намерят

                                  правилните примери,

отвъд предсмъртието

                                   на морските течения.

И нейде там, пак там, в предсърдията ни

ще звънкат светли песнопения.

Навярно не – но не защото

джобòвете ни са изпразнени от рими.

Та как могло би естеството

да се помести най-подир, под линия?

Разбира се, че обстоятелствата

привидно винаги са прости.

Когато култът към лъжата

подхранван е със чест. И почести.

Но под повърхността, отдолу,

в духа на нашата природа,

раздърпан, тъмен полуостров

платна е спуснал. Като кораб.

Тук въздухът му, трансграничен,

навява лепкава романтика.

Със силен порив, по вапцаровски,

изпод клозета на германците.