2.06.2012 г., 11:24

Битова сатира

793 0 0

Поуките са консервирани в буркан  от спомени.

За съжаление – с бомбирала капачка.

И нравите сега са силно перхидролени,

напук на мозъчната стачка.

 

Дали ще се намерят

                                  правилните примери,

отвъд предсмъртието

                                   на морските течения.

И нейде там, пак там, в предсърдията ни

ще звънкат светли песнопения.

 

Навярно не – но не защото

джобòвете ни са изпразнени от рими.

Та как могло би естеството

да се помести най-подир, под линия?

 

Разбира се, че обстоятелствата

привидно винаги са прости.

Когато култът към лъжата

подхранван е със чест. И почести.

 

Но под повърхността, отдолу,

в духа на нашата природа,

раздърпан, тъмен полуостров

платна е спуснал. Като кораб.

 

Тук въздухът му, трансграничен,

навява лепкава романтика.

Със силен порив, по вапцаровски,

изпод клозета на германците.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...