Битова сатира
Поуките са консервирани в буркан от спомени.
За съжаление – с бомбирала капачка.
И нравите сега са силно перхидролени,
напук на мозъчната стачка.
Дали ще се намерят
правилните примери,
отвъд предсмъртието
на морските течения.
И нейде там, пак там, в предсърдията ни
ще звънкат светли песнопения.
Навярно не – но не защото
джобòвете ни са изпразнени от рими.
Та как могло би естеството
да се помести най-подир, под линия?
Разбира се, че обстоятелствата
привидно винаги са прости.
Когато култът към лъжата
подхранван е със чест. И почести.
Но под повърхността, отдолу,
в духа на нашата природа,
раздърпан, тъмен полуостров
платна е спуснал. Като кораб.
Тук въздухът му, трансграничен,
навява лепкава романтика.
Със силен порив, по вапцаровски,
изпод клозета на германците.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени