Поуките са консервирани в буркан от спомени.
За съжаление – с бомбирала капачка.
И нравите сега са силно перхидролени,
напук на мозъчната стачка.
Дали ще се намерят
правилните примери,
отвъд предсмъртието
на морските течения.
И нейде там, пак там, в предсърдията ни
ще звънкат светли песнопения.
Навярно не – но не защото
джобòвете ни са изпразнени от рими.
Та как могло би естеството
да се помести най-подир, под линия?
Разбира се, че обстоятелствата
привидно винаги са прости.
Когато култът към лъжата
подхранван е със чест. И почести.
Но под повърхността, отдолу,
в духа на нашата природа,
раздърпан, тъмен полуостров
платна е спуснал. Като кораб.
Тук въздухът му, трансграничен,
навява лепкава романтика.
Със силен порив, по вапцаровски,
изпод клозета на германците.
© Константин Дренски Все права защищены