24 abr 2010, 10:46

Благодарствено писмо

  Poesía » Civil
6.3K 4 19

Има хора, които живеят
със призвание само едно,
изпитания да преживеят,
но да сторят на други добро.

Да раздават сърца и усмивки,
да затоплят ранени души
и забравяйки болките лични,
подаряват вълшебства с мечти.

В миг на трудност ръката подават,
и опора са в черния ден.
Те любов са. Те не забравят,
че човек за добро е роден.

Мили хора, поклон приемете!
Моето искрено "Благодаря"!
С Бог напред, лъчи разпръснете,
нека бъде навред Светлина!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...