Има хора, които живеят
със призвание само едно,
изпитания да преживеят,
но да сторят на други добро.
Да раздават сърца и усмивки,
да затоплят ранени души
и забравяйки болките лични,
подаряват вълшебства с мечти.
В миг на трудност ръката подават,
и опора са в черния ден.
Те любов са. Те не забравят,
че човек за добро е роден.
Мили хора, поклон приемете!
Моето искрено "Благодаря"!
С Бог напред, лъчи разпръснете,
нека бъде навред Светлина!
© Таня Мезева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
