6 feb 2009, 9:57

Благодаря 

  Poesía
697 0 3

Благодаря

 

 

Вървим

по уличка една

и си говорим

ей така…

спокойно.

Хвани ме за ръка!

Нека те усетя…

остави следа

у мен.

Знаеш ли сега

кой ни чака?

Тя – наша е…

нощта.

И си говорим,

ту близо, ту далеч

от мен си.

Объркваш ме,

но знаеш ли какво…

живей

за мига…

Не за вчера, не за утре,

а за днес – сега!

Вървим

по уличка една,

а ти остави

мъничка следа.

Благодаря!

 

 

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??