Благодаря
Вървим
по уличка една
и си говорим
ей така…
спокойно.
Хвани ме за ръка!
Нека те усетя…
остави следа
у мен.
Знаеш ли сега
кой ни чака?
Тя – наша е…
нощта.
И си говорим,
ту близо, ту далеч
от мен си.
Объркваш ме,
но знаеш ли какво…
живей
за мига…
Не за вчера, не за утре,
а за днес – сега!
Вървим
по уличка една,
а ти остави
мъничка следа.
Благодаря!
© Стефка Георгиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
