Благодаря
Вървим
по уличка една
и си говорим
ей така…
спокойно.
Хвани ме за ръка!
Нека те усетя…
остави следа
у мен.
Знаеш ли сега
кой ни чака?
Тя – наша е…
нощта.
И си говорим,
ту близо, ту далеч
от мен си.
Объркваш ме,
но знаеш ли какво…
живей
за мига…
Не за вчера, не за утре,
а за днес – сега!
Вървим
по уличка една,
а ти остави
мъничка следа.
Благодаря!
© Стефка Георгиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
